Местоимения и притежание

Разлика с българския

В българския подлогът често се изпуска, защото окончанието на глагола показва лицето: „Лекар е.“, „Живеем в София.“, „Вали.“ В английския подлогът се изразява винаги: He’s a doctor, We live in Sofia, It’s raining. Изрази с кратко дателно местоимение като „Студено ми е.“ се казват с подлог и be: I’m cold. Българското местоимение има пълни и кратки форми („него“, „го“, „му“), а английското има само две: за подлог и за допълнение. Кратките български местоимения често стоят пред глагола („Познавам я.“, „Виждам ги.“), а английската форма за допълнение стои след глагола или след предлога: I know her, I see them, with him.

Разлика с българския

На „този, тази, това“ отговаря this, а на „онзи, онази, онова“ — that; английските форми не се променят по род, а само в множествено число (these, those). В разговорния български „този“ често се казва и за нещо далечно, а в английския изборът между this и that зависи именно от разстоянието. Българското „това са“ се казва these are или those are: „Това са децата ни.“ → These are our children.

Разлика с българския

На български притежанието често се изразява с кратко местоимение след членуваното съществително: „брат ми“, „колата ти“, „майка ѝ“. На английски притежателното местоимение се поставя пред съществителното, без the: „Колата ти е нова.“ → Your car is new, „майка ѝ“ → her mother. Когато притежателят е подлогът на изречението, в българския се използва „свой“ или краткото „си“: „Пол е със сестра си.“, „Тя си взе чантата.“ Английският няма такава дума: местоимението се избира винаги според лицето на притежателя: Paul is with his sister, She took her bag, I lost my key. При части на тялото, дрехи и роднини, където на български стои „си“ или местоимението се изпуска, на английски притежателното местоимение е задължително: „Измих си ръцете.“ → I washed my hands.

Разлика с българския

На български притежателят стои след притежаваното нещо, с предлога „на“: „стаята на сестра ми“, „колата на брат ми“. На английски за хора редът е обратен: притежателят стои отпред, с ’s, а притежаваното нещо е без the и без of: my sister’s room, my brother’s car. Членът в края на „стаята“ или „колата“ не се превежда с the.

Разлика с българския

Българските „мой“, „твой“, „наш“ имат една и съща форма със съществително и без него: „моята кола“ и „колата е моя“. На английски формите са две: пред съществително my, самостоятелно mine: my car, The car is mine; „Твое ли е?“ → Is it yours? Членът в края на „моята“ не се превежда: „Това е моята.“ → It’s mine.

Разлика с българския

Българският въпрос се образува с „ли“ („Брат ти има ли колело?“), а отрицанието — с „нямам“; в английския спомагателният глагол do е задължителен: Does your brother have a bike?, „Пол няма колело.“ → Paul doesn’t have a bike. Have изразява притежание и роднинство, а в изрази като have breakfast и have a shower отговаря на „закусвам“ и „вземам душ“.

Разлика с българския

В българския „нищо“, „никой“ и „никъде“ се съчетават винаги с отрицание на глагола: „Не казах нищо.“, „Никой не дойде.“, „Не видях никого.“ В английското изречение има само едно отрицание: или not с anything, anybody (I didn’t say anything, I didn’t see anybody), или nothing, nobody с глагол в утвърдителна форма (I said nothing, Nobody came). Две отрицания заедно са грешка.